19 dic 2006, 12:09

Жажда

  Poesía
995 0 18


"Такава искам да си все за мене,

такава никога не си била –

загубила ръцете при летене,

ти вече ме прегръщаше с крила."



Евтим Евтимов



В отговор на  куплета от Евтим Евтимов и на стихотворението, написано по него от приятелката ми   Златка (zlati_ival)


Жажда

При теб ще дойда, обич натежала,

с вперени напред крила,

през времето ще тичам отмаляла,

преследвайки на любовта зова.


Летейки, аз при тебе ще се върна

с тяло на богиня, с душата на дете

и любовта ни в огън ще превърна,

дори да съм със счупени криле.

 

Умиращата птица пак е птица,

макар да е ранена от любов.

Обичаща, жената е орлица,

когато следва цел и порив нов.


И моя полет земен и неземен

ще те последва и накрай света,

дори да бъде полета последен,

дори да съм със счупени крила.

18.12.2006


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря Христо!
  • Прекрасен стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Пиши до в-к "Уикенд"-там той е председател на поетичният конкурс!Те ще му го дадат! Аз не го знам-имейла му!
  • Благодаря ти Вальо! Би ли ми дал имейла на Евтим Евтимов, защото му го нямам!
  • Божествено,неземно!Прати го на Евтим Евтимов!Ще го хареса и ще ти благодари-той е невероятен!Не се бави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...