19.12.2006 г., 12:09

Жажда

996 0 18


"Такава искам да си все за мене,

такава никога не си била –

загубила ръцете при летене,

ти вече ме прегръщаше с крила."



Евтим Евтимов



В отговор на  куплета от Евтим Евтимов и на стихотворението, написано по него от приятелката ми   Златка (zlati_ival)


Жажда

При теб ще дойда, обич натежала,

с вперени напред крила,

през времето ще тичам отмаляла,

преследвайки на любовта зова.


Летейки, аз при тебе ще се върна

с тяло на богиня, с душата на дете

и любовта ни в огън ще превърна,

дори да съм със счупени криле.

 

Умиращата птица пак е птица,

макар да е ранена от любов.

Обичаща, жената е орлица,

когато следва цел и порив нов.


И моя полет земен и неземен

ще те последва и накрай света,

дори да бъде полета последен,

дори да съм със счупени крила.

18.12.2006


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря Христо!
  • Прекрасен стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Пиши до в-к "Уикенд"-там той е председател на поетичният конкурс!Те ще му го дадат! Аз не го знам-имейла му!
  • Благодаря ти Вальо! Би ли ми дал имейла на Евтим Евтимов, защото му го нямам!
  • Божествено,неземно!Прати го на Евтим Евтимов!Ще го хареса и ще ти благодари-той е невероятен!Не се бави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...