19 дек. 2006 г., 12:09

Жажда

997 0 18


"Такава искам да си все за мене,

такава никога не си била –

загубила ръцете при летене,

ти вече ме прегръщаше с крила."



Евтим Евтимов



В отговор на  куплета от Евтим Евтимов и на стихотворението, написано по него от приятелката ми   Златка (zlati_ival)


Жажда

При теб ще дойда, обич натежала,

с вперени напред крила,

през времето ще тичам отмаляла,

преследвайки на любовта зова.


Летейки, аз при тебе ще се върна

с тяло на богиня, с душата на дете

и любовта ни в огън ще превърна,

дори да съм със счупени криле.

 

Умиращата птица пак е птица,

макар да е ранена от любов.

Обичаща, жената е орлица,

когато следва цел и порив нов.


И моя полет земен и неземен

ще те последва и накрай света,

дори да бъде полета последен,

дори да съм със счупени крила.

18.12.2006


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря Христо!
  • Прекрасен стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Пиши до в-к "Уикенд"-там той е председател на поетичният конкурс!Те ще му го дадат! Аз не го знам-имейла му!
  • Благодаря ти Вальо! Би ли ми дал имейла на Евтим Евтимов, защото му го нямам!
  • Божествено,неземно!Прати го на Евтим Евтимов!Ще го хареса и ще ти благодари-той е невероятен!Не се бави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...