27 feb 2020, 10:14  

Жажда

1.4K 5 21

Obra no adecuada para menores de 18 años

Жадна съм. До изнемога, до кръв, до тревога. 

Принизи ме до фаталното ниско, в нозете си!

Въвлечи ме във роля- на помияр без специална порода. 

Хайде, събуди онзи латентен садист в себе си!

 

Очертай ме със бяло, с тебеширен пунктир покрай тялото ми. 

Истерично назъбен, уродливо подобие негово. 

Пусни душовете, заплювай ме с аномалиите си.

Уринирай на пода, излей тонове злост по лицето ми!

 

Размажи върху локвите мойте перфектни заучености 

и докарай улични псета да оближат помията!

Обладай ме, полуприпаднала,  жадна, измъчена. 

Ще ми стигне, с твоята лудост ще се напия!

 

Зарежи ме разчекната, в пепелник превърни добротата ми,

но отпусни турникета, в който притегна съзнанието!

Все ще стигна до извор така, както съм гола и смачкана!

Може би...може би точно този урок ми е трябвал!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Павли! От емоциите зависят. 🌸
    А тази мисъл много точно ми пасна....
  • „Всяка негативност е знак за внимание. И винаги, когато усещам нещо негативно, ще си припомням, че се случва, за да си върна фокуса към себе си, за да се събудя, за да осветля дадена илюзия, за да изляза от света на ума, и да съм Присъствие.” - Рамана Махарши
    Докато четях се сетих за тази мисъл. Почитанията ми. Много силно е въздействието на думите ти.
  • Със сигурност е довел...Лирическата е прилежна ученичка
    Благодаря за това внимание, очарована съм.
    И да, знам как се буди принц. И как се приспива....
  • Жесток урок. Дано доведе до нужните поуки.
    Иначе е просто загубено време и поредната серия в сериала.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Краси!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...