Feb 27, 2020, 10:14 AM  

Жажда

1.4K 5 21

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Жадна съм. До изнемога, до кръв, до тревога. 

Принизи ме до фаталното ниско, в нозете си!

Въвлечи ме във роля- на помияр без специална порода. 

Хайде, събуди онзи латентен садист в себе си!

 

Очертай ме със бяло, с тебеширен пунктир покрай тялото ми. 

Истерично назъбен, уродливо подобие негово. 

Пусни душовете, заплювай ме с аномалиите си.

Уринирай на пода, излей тонове злост по лицето ми!

 

Размажи върху локвите мойте перфектни заучености 

и докарай улични псета да оближат помията!

Обладай ме, полуприпаднала,  жадна, измъчена. 

Ще ми стигне, с твоята лудост ще се напия!

 

Зарежи ме разчекната, в пепелник превърни добротата ми,

но отпусни турникета, в който притегна съзнанието!

Все ще стигна до извор така, както съм гола и смачкана!

Може би...може би точно този урок ми е трябвал!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Павли! От емоциите зависят. 🌸
    А тази мисъл много точно ми пасна....
  • „Всяка негативност е знак за внимание. И винаги, когато усещам нещо негативно, ще си припомням, че се случва, за да си върна фокуса към себе си, за да се събудя, за да осветля дадена илюзия, за да изляза от света на ума, и да съм Присъствие.” - Рамана Махарши
    Докато четях се сетих за тази мисъл. Почитанията ми. Много силно е въздействието на думите ти.
  • Със сигурност е довел...Лирическата е прилежна ученичка
    Благодаря за това внимание, очарована съм.
    И да, знам как се буди принц. И как се приспива....
  • Жесток урок. Дано доведе до нужните поуки.
    Иначе е просто загубено време и поредната серия в сериала.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Краси!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...