11 oct 2024, 17:45

Жажда 

  Poesía
153 4 5

 

               На моите читатели 

 


Онемели са думите в мен…Тишината е ялова. 

Пресушени са всичките ручеи с жива вода. 

Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост… 

Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. 


Цветовете бледнеят… Превръщам се в сива пустиня… 

Само тръни порастват – от грижи, тревоги… от страх. 

И щурчето замря… Сладкогласният славей притихна… 

Как сега да заспивам и как да се будя без тях?!


А са толкова много онези, които са жадни! 

И в очите ме гледат… Какво да им дам? Та нали

съм от същата тлен?! Изтощена съм вече, отпаднах… 

Чуй ме, Господи, викам към Теб! Нека дъжд завали!


Нека други да яхват Пегас*, той не ми е по мяра. 

Аз от извор, избликнал под конско копито, не пих…

Нямам вяра достатъчно – с жезъл скалà да ударя**. 

Но поискаш ли Ти, ще извая от Словото стих!


Албена Димитрова 

10.9.2024. 

Павликени. 


—------------------------------------------------------


*- Пегас в древногръцката митология е митичен крилат кон. Името му значи “извор”, защото според легендите там, където тропне с копито, бликва извор. Свързан е с култа към музите и планината им, затова след древността става символ на поетично вдъхновение. 


**- “И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му. “ - Числа, 20.11 

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Инче!
    Здраве и несекващо вдъхновение ти желая!
  • Силна поезия. "Аз от извор, избликнал под конско копито, не пих…" Насладих се и аз.
  • Благодаря ви за хубавите думи и високи оценки, скъпи приятели и колеги!
    Младене, Иви, Дейна, Наде, благодаря ви за поставянето в "любими"!
    Здрави, благословени и творящи бъдете!
  • Останах без дъх.
    Класика!
    Голяма си, Бени!
  • Технически съвършен и слно емоционално въздействащ стих.
    Той може да бъде почувстван докрай само от онези пребивавали в подобно състояние на духа:

    "Цветовете бледнеят… Превръщам се в сива пустиня…
    Само тръни порастват - от грижи, тревоги… от страх.
    И щурчето замря… Сладкогласният славей притихна…
    Как сега да заспивам и как да се будя без тях?!"

    Поздравявам те, Бени!
Propuestas
: ??:??