Жажда
На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа.
Цветовете бледнеят… Превръщам се в сива пустиня…
Само тръни порастват – от грижи, тревоги… от страх.
И щурчето замря… Сладкогласният славей притихна…
Как сега да заспивам и как да се будя без тях?!
А са толкова много онези, които са жадни!
И в очите ме гледат… Какво да им дам? Та нали
съм от същата тлен?! Изтощена съм вече, отпаднах…
Чуй ме, Господи, викам към Теб! Нека дъжд завали!
Нека други да яхват Пегас*, той не ми е по мяра.
Аз от извор, избликнал под конско копито, не пих…
Нямам вяра достатъчно – с жезъл скалà да ударя**.
Но поискаш ли Ти, ще извая от Словото стих!
Албена Димитрова
10.9.2024.
Павликени.
—------------------------------------------------------
*- Пегас в древногръцката митология е митичен крилат кон. Името му значи “извор”, защото според легендите там, където тропне с копито, бликва извор. Свързан е с култа към музите и планината им, затова след древността става символ на поетично вдъхновение.
**- “И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му. “ - Числа, 20.11
© Албена Димитрова All rights reserved.
