тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
9 ago 2007, 9:42

ЖАЖДА

  Poesía
587 0 10
Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.

Да угаси искрица жива,
или пък усмивка милостива!
Нали се раждаме със плач!?
Защо няма повече смях!?
Нали светът не е сенчест!?
А толкова, толкова цветен!?
И колко древно е нашето племе,
а сега гаснем и едва тлеем!
И ставаме бродници в чужди земи!
Жертви изкупителни, все зли!
Изтръгнати от нашата ЗЕМЯ ХУБАВА!
И всеки й вярва, тачи и целува!
Като вода живителна... я жадува...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0