9 авг. 2007 г., 09:42

ЖАЖДА

Поэзия

586 0 10

Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.

Да угаси искрица жива,
или пък усмивка милостива!
Нали се раждаме със плач!?
Защо няма повече смях!?
Нали светът не е сенчест!?
А толкова, толкова цветен!?
И колко древно е нашето племе,
а сега гаснем и едва тлеем!
И ставаме бродници в чужди земи!
Жертви изкупителни, все зли!
Изтръгнати от нашата ЗЕМЯ ХУБАВА!
И всеки й вярва, тачи и целува!
Като вода живителна... я жадува...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно.

2007-08-13T11:47:50+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

хубава ни е земята,
но правим всичко възможно да я съсипем...
(и да я застроим цялата)

поздрав!

2007-08-09T20:15:44+03:00
Aneta_kz (Анета)

Много хубав стих, Мариола!
Поздравления!

2007-08-09T17:45:10+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря и късмет във всичко!!!

2007-08-09T14:16:21+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Поздрав!

2007-08-09T14:15:07+03:00