ЖАЖДА
Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.
Да угаси искрица жива,
или пък усмивка милостива!
Нали се раждаме със плач!?
Защо няма повече смях!?
Нали светът не е сенчест!?
А толкова, толкова цветен!?
И колко древно е нашето племе,
а сега гаснем и едва тлеем!
И ставаме бродници в чужди земи!
Жертви изкупителни, все зли!
Изтръгнати от нашата ЗЕМЯ ХУБАВА!
И всеки й вярва, тачи и целува!
Като вода живителна... я жадува...
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.
Да угаси искрица жива,
или пък усмивка милостива!
Нали се раждаме със плач!?
Защо няма повече смях!?
Нали светът не е сенчест!?
А толкова, толкова цветен!?
И колко древно е нашето племе,
а сега гаснем и едва тлеем!
И ставаме бродници в чужди земи!
Жертви изкупителни, все зли!
Изтръгнати от нашата ЗЕМЯ ХУБАВА!
И всеки й вярва, тачи и целува!
Като вода живителна... я жадува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
