25 nov 2009, 22:54

Жажда

511 0 2

                                                        Ж А Ж Д А

                                                                          "Целта на живота е да живееш така, че да

                                                                                                  не умреш и след смъртта си"

                                                                                                                Муса Джалил

 

Животът е щастливо чудо.

С възторжен вик нахлуваме във него.

И аз се появих така - с внезапна лудост,

препълнила невръстното ми Его.

 

Във юнска нощ стремглаво, без да питам.

Бях просто дух, завърнал се отново.

Като Атила гневна и сърдита,

без доводи и без да търся повод.

 

За да живея непонятното явление

и опозная непознатите му истини.

Безкрайно, величаво сътворение

извайваше от пъпка лист разлистен.

 

И зашумях - тъй крехка и зелена,

наслада вкусваща от сока на живота.

Един тайфун от истини и грешки,

по пътя си погълнал всяка кота,

 

а ето ме - мъглявина от рани

и възкресения, и смърти преживяла.

На дните си безкрайните кервани

през пустoш водих, но не съжалявам.

 

Сега съм тихоесенна, но крия

на пролет нежна цъфналия цвят.

И неутолимо пия, пия, пия...

от непресъхващия свят.

 

                                                                       Диана  Загора

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...