27 may 2012, 12:32

Жажда 

  Poesía » Otra
787 0 2

В едно еднообразно ежедневие.

Живях смирено тихо.

С едни и същи цветове

посрещах всички гости.

С едно и също отношение

приемах всички изненади.

Примирих се с музиката на тишината.

И седейки аз в калта... там в скучното еднообразие.

Усетих жажда силна необяснима.

Жаждата побърка ме веднага...

Може би защото не бях усещал я до сега.

Не можах да обясна си аз това.

Не знаех какво е и защо.

С обърканата личност  си седях.

И нищо. Тишина.

И това убиваше ме...

Убиваше ме...

Вече свикнах и с това.

Може би страхливец съм?

Може би?

© Валентин Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбрах идеята, но не видях поезията...
  • ако категориите бъдат подредени по азбучен ред - дали всеки текст с къси редове ще бъде (с)мятан от автора си с лека ръка за/в "поезия"?! въпросът ми не предполага отговор.
Propuestas
: ??:??