Жажда

27.05.2012 г., 12:32 ч.

Поезия » Друга

765 0 2

В едно еднообразно ежедневие.

Живях смирено тихо.

С едни и същи цветове

посрещах всички гости.

С едно и също отношение

приемах всички изненади.

Примирих се с музиката на тишината.

И седейки аз в калта... там в скучното еднообразие.

Усетих жажда силна необяснима.

Жаждата побърка ме веднага...

Може би защото не бях усещал я до сега.

Не можах да обясна си аз това.

Не знаех какво е и защо.

С обърканата личност си седях.

И нищо. Тишина.

И това убиваше ме...

Убиваше ме...

Вече свикнах и с това.

Може би страхливец съм?

Може би?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zefpet (Илко Карайчев)

2012-05-27T16:11:26+03:00

Разбрах идеята, но не видях поезията...
doreto66 (Дора Павлова)

2012-05-27T12:37:19+03:00

ако категориите бъдат подредени по азбучен ред - дали всеки текст с къси редове ще бъде (с)мятан от автора си с лека ръка за/в "поезия"?! въпросът ми не предполага отговор.