Жажда
961
0
2
В едно еднообразно ежедневие.
Живях смирено тихо.
С едни и същи цветове
посрещах всички гости.
С едно и също отношение
приемах всички изненади.
Примирих се с музиката на тишината.
И седейки аз в калта... там в скучното еднообразие.
Усетих жажда силна необяснима.
Жаждата побърка ме веднага...
Може би защото не бях усещал я до сега.
Не можах да обясна си аз това.
Не знаех какво е и защо.
С обърканата личност си седях.
И нищо. Тишина.
И това убиваше ме...
Убиваше ме...
Вече свикнах и с това.
Може би страхливец съм?
Може би?
© Валентин Гюров All rights reserved.
