В едно еднообразно ежедневие.
Живях смирено тихо.
С едни и същи цветове
посрещах всички гости.
С едно и също отношение
приемах всички изненади.
Примирих се с музиката на тишината.
И седейки аз в калта... там в скучното еднообразие.
Усетих жажда силна необяснима.
Жаждата побърка ме веднага...
Може би защото не бях усещал я до сега.
Не можах да обясна си аз това. ...