Стигнах до последната крачка,
до бялата пътечка.
От нея чудна музика звучи
и силно ме привлича.
Но аз от нея се отричам.
Искам още да съм жива.
Искам още да обичам.
Да усещам дъха на цветята
и с вятъра да тичам по земята.
А на пътеката какво ме чака?
Няма да ходя боса по земята,
нито да усещам дъха на планината.
Няма да бие лудо сърцето,
нито от любов безмерна
да ми се стъжи лицето.
От посято семе
няма да дочакам плод.
За жалост, останах последна
от прочутия си род.
Не! Тази последна крачка
няма да направя.
Няма с прекрасния свят
днес да се сбогувам.
Ще продължа да съществувам.
© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados