Jan 31, 2019, 12:18 PM

Жажда за живот

  Poetry » Civic
727 0 0

ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

 

Стигнах до последната крачка,

до бялата пътечка.

От нея чудна музика звучи

и силно ме привлича.

Но аз от нея се отричам.

Искам още да съм жива.

Искам още да обичам.

Да усещам дъха на цветята

и с вятъра да тичам по земята.

А на пътеката какво ме чака?

Няма да ходя боса по земята,

нито да усещам дъха на планината.

Няма да бие лудо сърцето,

нито от любов безмерна

да ми се стъжи лицето.

От посято семе

няма да дочакам плод.

За жалост, останах последна

от прочутия си род.

Не! Тази последна крачка

няма да направя.

Няма с прекрасния свят

днес да се сбогувам.

Ще продължа да съществувам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...