Jan 31, 2019, 12:18 PM

Жажда за живот

  Poetry » Civic
729 0 0

ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

 

Стигнах до последната крачка,

до бялата пътечка.

От нея чудна музика звучи

и силно ме привлича.

Но аз от нея се отричам.

Искам още да съм жива.

Искам още да обичам.

Да усещам дъха на цветята

и с вятъра да тичам по земята.

А на пътеката какво ме чака?

Няма да ходя боса по земята,

нито да усещам дъха на планината.

Няма да бие лудо сърцето,

нито от любов безмерна

да ми се стъжи лицето.

От посято семе

няма да дочакам плод.

За жалост, останах последна

от прочутия си род.

Не! Тази последна крачка

няма да направя.

Няма с прекрасния свят

днес да се сбогувам.

Ще продължа да съществувам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...