Жажда за живот
Аз отново съм объркана и съм сама, на
Бог се моля, лутайки се във нощта.
Вярвам, ще намеря светлина,
гледам през тунела мрачен, но в
далечината е мъгла - не виждам нищо...
Едва ли ще мога да я намеря така,
жадуваната светлина, а с нея и Любовта.
За да мога по нов път да поема
и щастието в ръцете си да взема,
което до сега не можех да открия, а
любовта дори не знаех, че я има.
Мисля си, че те не съществуват,
но греша.. и ето, пак изправям се - намирам светлина, а тя е там в
онези простички неща, които ти дават
правото да пееш, да се смееш, да се
радваш на живота, да обичаш
свято и да опознаеш любовта, а те са
тъй необходими за душата, като
утрото и като зората, като
фар за корабите във морето, като
храната за всички същества, затова
ценя ги и на Бог ще благодаря,
че дарява ме с любов и доброта и с
широка усмивка на уста, с която
ще покажа на хората и на света, че от
юмруците, нанесени ми от живота
яростно се защитавам, а да ме
унижава, на никого, не ще позволявам.
Затова днес ще вдигна гордо глава, ще се радвам на живота и на любовта,
защото разбрах, че тя и Бог управляват света!
© Зори Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Искам само, да отбележа, че никога и по никакъв начин, съзнателно не съм парадирала с името на БОГ. Мисля, че Вие и аз, имаме съвсем различна представа за любовта. Любовта за мен е нещо велико, Любовта е БОГ и БОГ е любов, това е едно и също понятие, но повечето хора са слепи, за да могат да видят и разберат истинския смисъл на думата любов и затова ги разделят и ги тълкуват като две отделни понятия. Любовта, госпожо, за мен не означава, че трябва да имам определен човек, с когото да я споделям, любовта е онова чувство, което те научава първо да обичаш и цениш себе си и със същото това чувство да подхождаш към всичко и всички на този свят. А що се отнася до стиховете ми, мисля, че не сте успели да разтълкувате емоции те ми, а говоря, че душата ми е объркана наранена и търси изход и упование, за да се спаси и да излезе от бездната в която се намира, лута се и единственото нещо, което все още я крепи е вярата и в БОГ, а БОГ е любов и това кара душата ми отново да изплува нагоре, но вече осъзната, обичаща себе си и готова да дарява и другите със същата тази любов. Това стихотворение изразява, отчаянието на една душа, жаждата и за живот, силата със която се бори срещу смъртта, и вярата и в Бог, която вяра и помага да се прероди, и вече преродена душата ми е осъзнала смисъла на живота...но както вече казах много малко, са все още тези хора, които са успели да се преродят по този начин и да отворят очите си за невидимите и необяснимите наща...Надявам се сега да съм успяла да внеса малко яснота в написаните по горе стихове, благодаря за изразеното мнение...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
