Жалба жалят моми стари
ЖАЛБА ЖАЛЯТ МОМИ СТАРИ
Автор: Генка Богданова
Коста се ожени вече.
И на близо, и далече,
моми страдат и въздишат,
и от мъка едва дишат.
Бе едничък ерген Коста,
а момите бяха доста.
Ала тази пуста Неда
го спечели след победа.
Под носа им го измъкна
и веднага го помъкна
по света на месец „меден“.
Меден? Ама кой пореден?
И как няма да тъгуват,
сега с кого ще флиртуват?
По кой нощем ще въздишат,
за кой стихове ще пишат?
За кой рокли ще си шият,
за кой люто ще се сбият?
За кой песни ще се пеят…
Струва ли си да живеят
без любимия си Коста?
Една скочи днес от моста
и в реката се удави.
Друга мома се отправи
да потърси покой вечен
в манастир един далечен.
Скоро се обеси трета.
А четвърта бе приета
в психиатрия известна.
„И защо се пазех честна?“–
питаше се постоянно
и усмихваше се странно.
Вчера пък мома Луиза
си нарязала чеиза,
в огъня го изгорила,
чак тогаз се примирила,
че мома ще си остане,
че ще ближе стари рани
и докато се спомине
тази мъка не ще мине.
В село зеят люти рани,
валят клетви и закани.
Като зомбита кръстосват
стари моми и пустосват:
– Нека пуста опустее!
Неда с Коста си живее,
а пък траура на село,
си е тяхно общо дело.
– Бял ден да не види Неда!
– Нека стане кривогледа!–
– Недо, кучета те яли,
че пожар във нас подпали!
С пустите си гозби сладки,
на гръб тръшна ни накратко,
ерген Коста ни отмъкна
слънцето за нас помръкна!...
Искам да ви информирам,
че нарочно тука спирам,
мислех да създам комедия,
тя превърна се в трагедия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
Дано се пръкне скоро някой ерген на кон, че иначе прирастът в селото рязко ще намалее.