Замислена в това дали съм жалка,
изливам болката си в стих...
Поредна нощ във черна празнота.
Очите ми - пресъхнали до болка,
душата ми крещи от пустота,
а сърцето - раздрано до жестокост!
Колко молих те, глупачка бях...
за мъничко любов копнеех!
За тебе дишах, за теб живях...
да искам повече дори не смеех!
Тръгна си. С нея си сега...
името й тишината ми разсича! ...