Жалка ли съм...?
Замислена в това дали съм жалка,
изливам болката си в стих...
Поредна нощ във черна празнота.
Очите ми - пресъхнали до болка,
душата ми крещи от пустота,
а сърцето - раздрано до жестокост!
Колко молих те, глупачка бях...
за мъничко любов копнеех!
За тебе дишах, за теб живях...
да искам повече дори не смеех!
Тръгна си. С нея си сега...
името й тишината ми разсича!
Въздух нямам и боли от самота...
както аз не може тя да те обича!!!
Жалка ли съм, че се молих...
че за теб готова бях и на това?
Жалка ли съм, че без шанс се борих
да докосна нежно твоята душа?
© Ина All rights reserved.
