8 ene 2007, 1:05

жарава

  Poesía
1.1K 0 18
жарава



овалвам те

в жаравата на мойто тяло

опръсквам те

с искрите на страстта

невъзможност си

а как съм нажежен

до бяло

изгарям

с теб във вечността

проронвам

с пръстите милувки

едва докосвам

като полъх

и въпреки това

хвърчат из въздуха

звезди

планети изумрудени

бъди във тези мигове

поезия

прочитай ме

и ме пречиствай

с устни и очи

бъди ми нестинарка

скъпа

вместо икона

своя образ ти носи

върху снагата ми

танцувай

с голите крачета

разпалвай

неугасналото в мен

неугасимо е

и даже да не свети

гори за теб

и нощ и ден

покрий ме плътно

с пуха си неземен

отдай се

затвори очи

и тежко чувствай

всяка клетка

навсякъде

в сърцето си дори





ЧАР......07.01.07



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тук тотално ме плени!...
  • ивайло, само на смях ме избива коментара ти...колко по елементарно да те улесня не знам...
  • vimp, не е зле преди да даваш съвети, да научиш правопис и пунктуация!!!

    Браво за стиха, Чар!
  • Браво, но .... следващия път улесни тези които те четат, а не търси първоначалния ефект на външния вид, а мисли за импресийте и чувствата които навяват стиховете ти! Посрещат по дрехите, но по-важно е че по ума изпращат!
  • Браво, Чар! Която и да е музата, мен ми ожари сърцето този стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...