жарава
овалвам те
в жаравата на мойто тяло
опръсквам те
с искрите на страстта
невъзможност си
а как съм нажежен
до бяло
изгарям
с теб във вечността
проронвам
с пръстите милувки
едва докосвам
като полъх
и въпреки това
хвърчат из въздуха
звезди
планети изумрудени
бъди във тези мигове
поезия
прочитай ме
и ме пречиствай
с устни и очи
бъди ми нестинарка
скъпа
вместо икона
своя образ ти носи
върху снагата ми
танцувай
с голите крачета
разпалвай
неугасналото в мен
неугасимо е
и даже да не свети
гори за теб
и нощ и ден
покрий ме плътно
с пуха си неземен
отдай се
затвори очи
и тежко чувствай
всяка клетка
навсякъде
в сърцето си дори
ЧАР......07.01.07
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
