8.01.2007 г., 1:05

жарава

1.1K 0 18
жарава



овалвам те

в жаравата на мойто тяло

опръсквам те

с искрите на страстта

невъзможност си

а как съм нажежен

до бяло

изгарям

с теб във вечността

проронвам

с пръстите милувки

едва докосвам

като полъх

и въпреки това

хвърчат из въздуха

звезди

планети изумрудени

бъди във тези мигове

поезия

прочитай ме

и ме пречиствай

с устни и очи

бъди ми нестинарка

скъпа

вместо икона

своя образ ти носи

върху снагата ми

танцувай

с голите крачета

разпалвай

неугасналото в мен

неугасимо е

и даже да не свети

гори за теб

и нощ и ден

покрий ме плътно

с пуха си неземен

отдай се

затвори очи

и тежко чувствай

всяка клетка

навсякъде

в сърцето си дори





ЧАР......07.01.07



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тук тотално ме плени!...
  • ивайло, само на смях ме избива коментара ти...колко по елементарно да те улесня не знам...
  • vimp, не е зле преди да даваш съвети, да научиш правопис и пунктуация!!!

    Браво за стиха, Чар!
  • Браво, но .... следващия път улесни тези които те четат, а не търси първоначалния ефект на външния вид, а мисли за импресийте и чувствата които навяват стиховете ти! Посрещат по дрехите, но по-важно е че по ума изпращат!
  • Браво, Чар! Която и да е музата, мен ми ожари сърцето този стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...