2 abr 2024, 9:59

Жарава за написване на стих

487 2 2

ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ

 

Не знам какво нататък предстои,

аз пасианса наредих отдавна.

Сега е времето за златен стих,

от залеза което пооткраднах.

 

Написан с люляковия въздих,

потънал в синия небесен глетчер,

аз всяка рима в него ти простих,

ведно с реалността, че си далече.

 

Да бъдем кротки, бели и добри.

Но не разбрах как бързо побелявам

от сол и пепел – преброих до три

и връхлетя безжалостна забрава.

 

От теб не помня ни една черта,

която съм обичала безумно.

Навярно ме опазва вечерта –

в жарта от спомените да не лумна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...