2 апр. 2024 г., 09:59

Жарава за написване на стих

503 2 2

ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ

 

Не знам какво нататък предстои,

аз пасианса наредих отдавна.

Сега е времето за златен стих,

от залеза което пооткраднах.

 

Написан с люляковия въздих,

потънал в синия небесен глетчер,

аз всяка рима в него ти простих,

ведно с реалността, че си далече.

 

Да бъдем кротки, бели и добри.

Но не разбрах как бързо побелявам

от сол и пепел – преброих до три

и връхлетя безжалостна забрава.

 

От теб не помня ни една черта,

която съм обичала безумно.

Навярно ме опазва вечерта –

в жарта от спомените да не лумна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...