14 jul 2021, 22:25

Жаравено сърце 

  Poesía
338 1 5

Зарових пръсти в пясъка горещ,

дочувах танца вихрен на водата,

а слънцето, разпалено във пещ,

мълчеше бездиханно в небесата.

 

Лъчите, сякаш огнени стрели,

в съзнанието ми пробиват рани.

Почти не дишам, за да не боли –

на зная колко време ще остана.

 

Дали ще имам още миг – мечта

или стопих се – бучка лед в морето?!

От юлски пек, отнесена следа

със пепел от жарава във сърцето!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??