Жаравено сърце
Зарових пръсти в пясъка горещ,
дочувах танца вихрен на водата,
а слънцето, разпалено във пещ,
мълчеше бездиханно в небесата.
Лъчите, сякаш огнени стрели,
в съзнанието ми пробиват рани.
Почти не дишам, за да не боли –
на зная колко време ще остана.
Дали ще имам още миг – мечта
или стопих се – бучка лед в морето?!
От юлски пек, отнесена следа
със пепел от жарава във сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
