14.07.2021 г., 22:25 ч.

Жаравено сърце 

  Поезия
337 1 5

Зарових пръсти в пясъка горещ,

дочувах танца вихрен на водата,

а слънцето, разпалено във пещ,

мълчеше бездиханно в небесата.

 

Лъчите, сякаш огнени стрели,

в съзнанието ми пробиват рани.

Почти не дишам, за да не боли –

на зная колко време ще остана.

 

Дали ще имам още миг – мечта

или стопих се – бучка лед в морето?!

От юлски пек, отнесена следа

със пепел от жарава във сърцето!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??