17 jul 2012, 12:03

Жега 

  Poesía » Otra
673 1 18

Небето – сякаш тлееща жарава,

пак огън сипе още от зори.

А Юли знае – жетва се задава,

та сърпове кове. И му спори.

 

Притихва във очакване земята –

в полето първи сноп да се роди.

Подобно струна сребърна, Реката

отронва звуци. Благослов реди.

 

 

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??