17 jul 2012, 12:03

Жега 

  Poesía » Otra
704 1 18
Небето – сякаш тлееща жарава,
пак огън сипе още от зори.
А Юли знае – жетва се задава,
та сърпове кове. И му спори.
Притихва във очакване земята –
в полето първи сноп да се роди.
Подобно струна сребърна, Реката
отронва звуци. Благослов реди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??