Jul 17, 2012, 12:03 PM

Жега 

  Poetry » Other
672 1 18

Небето – сякаш тлееща жарава,

пак огън сипе още от зори.

А Юли знае – жетва се задава,

та сърпове кове. И му спори.

 

Притихва във очакване земята –

в полето първи сноп да се роди.

Подобно струна сребърна, Реката

отронва звуци. Благослов реди.

 

 

 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??