Жега
Примряла е от жега равнината.
Отдавна дъжд не беше ръсил.
Под трепетната, сива мараня
се чуваше свирня на съсел.
Поточето въртеше се по склона
и сякаш гущер бягаше в тревата,
като отдавна позабравен спомен,
на паметта залутан в тъмнината.
Слънцето сушеше целината -
превръщайки я във парчета кремък,
От огъня опърлена, тревата ...