Жега
Жега
Примряла е от жега равнината.
Отдавна дъжд не беше ръсил.
Под трепетната, сива мараня
се чуваше свирня на съсел.
Поточето въртеше се по склона
и сякаш гущер бягаше в тревата,
като отдавна позабравен спомен,
на паметта залутан в тъмнината.
Слънцето сушеше целината -
превръщайки я във парчета кремък,
От огъня опърлена, тревата
жълтееше като опънат ремък.
Прегорелият пелин пращеше,
от пепелява дреха натежал,
нейде пъдпадък един крещеше,
от призрачната жега полудял.
Отдавна времето бе станало ненужно
със своята безпомощна безкрайност.
От жегата запалено, небето теменужно
блестеше с изпепеляваща сияйност.
Сладникаво-нетрайна миризма
на настъпващата, бавно, вечер
виси над прегорялата трева
и спомени дъждовни чезнат вече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Йорданов Все права защищены
