15 ene 2013, 13:56

Желание

  Poesía » Otra
512 0 5

Да нахраня душата си с музика.

Тя заситена да притихне.

Да ме погледне в очите музата,

разбиращо да се усмихне.

Пошлото да не виждам, сивото,

във ритъма прозаичен.

Да ме люлее красивото

в такт минорно-лиричен.

Из мои си светове да скитам,

пренаселени с фантазии.

Странни истории да разплитам,

в море от измислици нагазила.

В нереалности да се зарея

както някога романтиците.

Като слънце добра да изгрея,

проговорила с гласа на птиците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...