Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото,
във ритъма прозаичен.
Да ме люлее красивото
в такт минорно-лиричен.
Из мои си светове да скитам,
пренаселени с фантазии.
Странни истории да разплитам,
в море от измислици нагазила.
В нереалности да се зарея
както някога романтиците.
Като слънце добра да изгрея,
проговорила с гласа на птиците.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Прегръдки,сестричке!!