15.01.2013 г., 13:56

Желание

505 0 5

Да нахраня душата си с музика.

Тя заситена да притихне.

Да ме погледне в очите музата,

разбиращо да се усмихне.

Пошлото да не виждам, сивото,

във ритъма прозаичен.

Да ме люлее красивото

в такт минорно-лиричен.

Из мои си светове да скитам,

пренаселени с фантазии.

Странни истории да разплитам,

в море от измислици нагазила.

В нереалности да се зарея

както някога романтиците.

Като слънце добра да изгрея,

проговорила с гласа на птиците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...