Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото,
във ритъма прозаичен.
Да ме люлее красивото
в такт минорно-лиричен.
Из мои си светове да скитам,
пренаселени с фантазии.
Странни истории да разплитам,
в море от измислици нагазила.
В нереалности да се зарея
както някога романтиците.
Като слънце добра да изгрея,
проговорила с гласа на птиците.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
