25 jul 2012, 16:08

Желание

904 0 0

                      

 

                                 На самия пъп 

                                 на Времето

                                 жадувам дни -

                                 разпукани слънца. 

 

                                 Защото утрото,

                                                   зората,

                                                     изгревът

                                 започват с чувството.

 

                                 А каквото чувстваш,

                                       вече

                                         не е вярно,

                                           а е един сън...

 

                                 Във лутане на

                                 Неочакваното

                                 открих нови

                                 пътища към него.

 

                                 Хлябът,

                                 Ножът

                                 и Поезията -

                                 това съм аз.

 

                                 Вземете ме - Изгрев,

                                                        Зора

                                                        и Утро!

                                 Ваш съм сега.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...