25 июл. 2012 г., 16:08

Желание

911 0 0

                      

 

                                 На самия пъп 

                                 на Времето

                                 жадувам дни -

                                 разпукани слънца. 

 

                                 Защото утрото,

                                                   зората,

                                                     изгревът

                                 започват с чувството.

 

                                 А каквото чувстваш,

                                       вече

                                         не е вярно,

                                           а е един сън...

 

                                 Във лутане на

                                 Неочакваното

                                 открих нови

                                 пътища към него.

 

                                 Хлябът,

                                 Ножът

                                 и Поезията -

                                 това съм аз.

 

                                 Вземете ме - Изгрев,

                                                        Зора

                                                        и Утро!

                                 Ваш съм сега.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...