Желание...
(ретро)
на Силвана
Щом те жадно целуна искам ти да си струна-
резонансно със мен да трептиш
и във ритъм задъхан да останеш без дъх, но
всяка тръпка във мен да ловиш!..
Щом с вечерни камбани към безумство ни кани
тържество, ти очи замрежи-
да останем без памет и във вихъра завет
да потърсим с две сродни души!..
Върху жива жарава любовта е забрава
затова нестинарка бъди-
само миг да се спреш ти и оставиш горещи
тук до мене изящни следи!..
И викът да е песен, от страстта ти понесен,
в запъхтяните твои гърди...
... Ала щом ти омръзне и пред огънят зъзнеш
бих ти казал: „Върви си, върви!..”
д-р Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados