2 dic 2006, 0:54

Желание

  Poesía
1K 0 1

Когато в огъня се ражда всяка вяра,
във жар изваяна от болки тежки.
И като слънце-огън душата пак изгаря
не надежди, а желания са нечовешки.

И вик безпомощен в тъма отеква,
в затворен кръг на блянове и страсти.
затворена душата - птица в клетка .
Желанието над човека властва.

И следва той оная сляпа вяра,
която във глупак го пак превръща
във мрака черен,душата окована
със силата на копнежа го обгръща.

Човека пада, става, пак се моли
и не на Бог, а на магия зла и черна
дори и да успее бляна да догони
Той пак ще си остане недокоснат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...