2 дек. 2006 г., 00:54

Желание

1K 0 1

Когато в огъня се ражда всяка вяра,
във жар изваяна от болки тежки.
И като слънце-огън душата пак изгаря
не надежди, а желания са нечовешки.

И вик безпомощен в тъма отеква,
в затворен кръг на блянове и страсти.
затворена душата - птица в клетка .
Желанието над човека властва.

И следва той оная сляпа вяра,
която във глупак го пак превръща
във мрака черен,душата окована
със силата на копнежа го обгръща.

Човека пада, става, пак се моли
и не на Бог, а на магия зла и черна
дори и да успее бляна да догони
Той пак ще си остане недокоснат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...