2 дек. 2006 г., 00:54

Желание

1K 0 1

Когато в огъня се ражда всяка вяра,
във жар изваяна от болки тежки.
И като слънце-огън душата пак изгаря
не надежди, а желания са нечовешки.

И вик безпомощен в тъма отеква,
в затворен кръг на блянове и страсти.
затворена душата - птица в клетка .
Желанието над човека властва.

И следва той оная сляпа вяра,
която във глупак го пак превръща
във мрака черен,душата окована
със силата на копнежа го обгръща.

Човека пада, става, пак се моли
и не на Бог, а на магия зла и черна
дори и да успее бляна да догони
Той пак ще си остане недокоснат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...