2.12.2006 г., 0:54

Желание

1K 0 1

Когато в огъня се ражда всяка вяра,
във жар изваяна от болки тежки.
И като слънце-огън душата пак изгаря
не надежди, а желания са нечовешки.

И вик безпомощен в тъма отеква,
в затворен кръг на блянове и страсти.
затворена душата - птица в клетка .
Желанието над човека властва.

И следва той оная сляпа вяра,
която във глупак го пак превръща
във мрака черен,душата окована
със силата на копнежа го обгръща.

Човека пада, става, пак се моли
и не на Бог, а на магия зла и черна
дори и да успее бляна да догони
Той пак ще си остане недокоснат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...