Желание
Стоплѝ ме със усмивка нежна
и поглед пълен с топлина,
протегни ръце към мене,
обвий ми нежната снага.
Повикай ме, при теб ще дойда,
макар на вън да е мъгла,
в сърцето си аз радост нося
идвам мига да споделя.
Играеш ролята си скучна,
на горд и властен – силен мъж,
почувствай ти, че си обичан
и обсипан с целувки, като дъжд.
Прегърни ме с твоята сила,
с много обич да вървя,
любовен стих съм посветила,
не се страхувай от това.
Поискаш ли да си отида,
от тебе пак ще отлетя,
оставям ти следата жива
по пътеката на любовта.
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados