29.04.2017 г., 0:18

Желание

1.3K 0 0

            Желание

 

Стоплѝ ме със усмивка нежна

и поглед пълен с топлина,

протегни ръце към мене,

обвий ми нежната снага.  

 

Повикай ме, при теб ще дойда,

макар на вън да е мъгла,

в сърцето си аз радост нося 

идвам мига да споделя.  

 

Играеш ролята си скучна,

на горд и властен – силен мъж,

почувствай ти, че си обичан

и обсипан с целувки, като дъжд.  

 

Прегърни ме с твоята сила,

с много обич да вървя,

любовен стих съм посветила,

не се страхувай от това.  

 

Поискаш ли да си отида,

от тебе пак ще отлетя,

оставям ти следата жива

по пътеката на любовта.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...