Apr 29, 2017, 12:18 AM

Желание

  Poetry
1.2K 0 0

            Желание

 

Стоплѝ ме със усмивка нежна

и поглед пълен с топлина,

протегни ръце към мене,

обвий ми нежната снага.  

 

Повикай ме, при теб ще дойда,

макар на вън да е мъгла,

в сърцето си аз радост нося 

идвам мига да споделя.  

 

Играеш ролята си скучна,

на горд и властен – силен мъж,

почувствай ти, че си обичан

и обсипан с целувки, като дъжд.  

 

Прегърни ме с твоята сила,

с много обич да вървя,

любовен стих съм посветила,

не се страхувай от това.  

 

Поискаш ли да си отида,

от тебе пак ще отлетя,

оставям ти следата жива

по пътеката на любовта.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...