1 jul 2018, 13:38

Желание

  Poesía
630 2 6

Нахрани минутите ми с вяра.

Облечи и нощите в сатен.

Нарисувай с поглед непоквáрен

първия покълнал изгрев в мен.

 

Разпилей на весели искрици

всяко недоверие в анфас.

И с мъгляви силуети птиците

нека изкълват в незнаен час

 

сетната ни болка и обида.

Нека бавно те откривам пак

във морето, в тайнството на мида,

във мъглата на случаен бряг.

 

Двамата смутено да нагазим

в прилива от падащи звезди

и с внезапен страстно-нежен спазъм

любовта ни пак да се роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...