1 jul 2018, 13:38

Желание

  Poesía
628 2 6

Нахрани минутите ми с вяра.

Облечи и нощите в сатен.

Нарисувай с поглед непоквáрен

първия покълнал изгрев в мен.

 

Разпилей на весели искрици

всяко недоверие в анфас.

И с мъгляви силуети птиците

нека изкълват в незнаен час

 

сетната ни болка и обида.

Нека бавно те откривам пак

във морето, в тайнството на мида,

във мъглата на случаен бряг.

 

Двамата смутено да нагазим

в прилива от падащи звезди

и с внезапен страстно-нежен спазъм

любовта ни пак да се роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...