Нахрани минутите ми с вяра.
Облечи и нощите в сатен.
Нарисувай с поглед непоквáрен
първия покълнал изгрев в мен.
Разпилей на весели искрици
всяко недоверие в анфас.
И с мъгляви силуети птиците
нека изкълват в незнаен час
сетната ни болка и обида.
Нека бавно те откривам пак
във морето, в тайнството на мида,
във мъглата на случаен бряг. ...