Желание
Нахрани минутите ми с вяра.
Облечи и нощите в сатен.
Нарисувай с поглед непоквáрен
първия покълнал изгрев в мен.
Разпилей на весели искрици
всяко недоверие в анфас.
И с мъгляви силуети птиците
нека изкълват в незнаен час
сетната ни болка и обида.
Нека бавно те откривам пак
във морето, в тайнството на мида,
във мъглата на случаен бряг.
Двамата смутено да нагазим
в прилива от падащи звезди
и с внезапен страстно-нежен спазъм
любовта ни пак да се роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
