Нахрани минутите ми с вяра.
Облечи и нощите в сатен.
Нарисувай с поглед непоквáрен
първия покълнал изгрев в мен.
Разпилей на весели искрици
всяко недоверие в анфас.
И с мъгляви силуети птиците
нека изкълват в незнаен час
сетната ни болка и обида.
Нека бавно те откривам пак
във морето, в тайнството на мида,
във мъглата на случаен бряг.
Двамата смутено да нагазим
в прилива от падащи звезди
и с внезапен страстно-нежен спазъм
любовта ни пак да се роди.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
