Желание

14 feb 2019, 8:36

Poesía

208 1 0

За миг смирено да тъжа,
а после смело да заплувам
във локви, мътни от лъжа.
Да съм си сал. Да не будувам

посред безкрайни страхове
за собствената смешна кожа.
Сто побеснели ветрове
да ме издухат. Да не може

сълзата да ме събере
във прежаднелите си шепи.
В едно измислено море
да съм миражен бряг. И шепот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.