Желание

Feb 14, 2019, 8:36 AM

Poetry

283 1 0

За миг смирено да тъжа,
а после смело да заплувам
във локви, мътни от лъжа.
Да съм си сал. Да не будувам
посред безкрайни страхове
за собствената смешна кожа.
Сто побеснели ветрове
да ме издухат. Да не може
сълзата да ме събере
във прежаднелите си шепи.
В едно измислено море
да съм миражен бряг. И шепот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Желание

Want to read more?

Random works