25 sept 2007, 17:06

Желание

  Poesía
1.5K 0 7
Ще те докосна със ръце,
които с нежност са се обковали
и сякаш пеперудени криле,
със златен прах покриват
нежното ти тяло.
Ще те целуна с устни меки, влажни,
както вятър, който гали
листенцата на есен хладна.
Ще погледна в твоите очи,
които в моите ще се оглеждат в здрача.
И ще поискам всичко да заспи,
но не и ти!
Теб ще искам силно, но мълчи!
Не ме отблъсквай еднозначно,
а по-добре и ти заспи...
Аз тихичко ще си поплача.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...